Значение на едностранчив
едностранчѝв
едностранчѝва, едностранчѝво, мн. едностранчѝви, прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Едностранчиво мислене. Едностранчив човек. // нареч. едностранчѝво. // същ. едностранчѝвост, едностранчивостта̀, ж.