Значение на духам

ду̀хам
ду̀хаш, несв.
1. Предизвиквам въздушно течение, движение. Вятърът духа. Духам с ветрило.
2. Безл. Става течение, чувства се вятър. Тук духа.
3. Изпускам през закръглени свити устни силна струя въздух. Духам огъня, за да гори. Духам на ръцете си.
4. Разг. Какво. Гася. Духам свещ. • Гоня тоя/оня, дето духа. Разг. Върша нещо, което няма смисъл; гоня вятъра. • Накъде духа вятърът. Разг. Каква е посоката на развитие на нещата. • Ще го духам. Жарг. Няма да стане това, което искам.