Значение на бунтар
бунта̀р
бунта̀рят, бунта̀ря, мн. бунта̀ри, м.
1. Бунтовник.
2. Човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени. // прил. бунта̀рски, бунта̀рска, бунта̀рско, мн. бунта̀рски.
бунта̀р
бунта̀рят, бунта̀ря, мн. бунта̀ри, м.
1. Бунтовник.
2. Човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени. // прил. бунта̀рски, бунта̀рска, бунта̀рско, мн. бунта̀рски.
Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.
Последното добавено описание е на терминът "гарез".