Значение на будизъм
Една от най-разпространените религии (главно в Югоизточна и Източна Азия), зародила се в Индия към средата на I хилядолетие пр. Хр. Според будистката литература основател на будизма е Шакямуни Сидхаратха Гаутама, наречен Буда. Основни направления: хинаяна и махаяна. Будизмът проповядва равенство на хората в "страданието" и в правото на "спасение", което се постига в състоянието на нирвана. Според философското му учение материалният свят е проява на комбинациите на вечно функциониращите частици дхарми, с които се отъждествява "Аз-ът". В будизма не се противопоставят субектът и обектът, духът и материята; отсъства Бог като творец и безусловно висше същество. Будизмът започва да прониква в Китай (1 в. сл. Хр.), Корея (4 в.), Япония (6 в.). През средновековието губи почва, разтваря се в индуизма и към 12-13 в. почти напълно изчезва в Индия. В други страни е силно видоизменен, съчетан с местни религии; негова школа също е ламаизмът в Монголия. Школата зен в будизма възниква през 6-7 в. в Китай; в средата на 20 в. става популярен в много страни.