Значение на бос

бос
бо̀са, бо̀со, мн. бо̀си, прил.
1. Който е без обувки и/или чорапи. През лятото можеш да ходиш бос по тревата.
2. Прен. Некомпетентен, неосведомен, недостатъчно подготвен, ограничен. Нищо не разбира от изкуство, съвсем боса е. Бос съм в тая материя. // прил. умал. бо̀сичък, бо̀сичка, бо̀сичко, мн. бо̀сички. бо̀сът, бо̀са, мн. бо̀сове, м. Ръководител на предприятие, учреждение, партия, синдикат; шеф. Синдикални босове.