Значение на бич

бич
бѝчът, бѝча, мн. бѝчове, (два) бѝча, м.
1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с които се удря, бие; камшик.
2. Прен. Периодично бедствие, нещастие, напаст. Бич божи.

📈

Любопитно:


Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.

Последното добавено описание е на терминът "гарез".