Значение на точа

то̀ча
то̀чиш, мин. св. то̀чих и точѝх, мин. прич. то̀чил и точѝл, несв.; какво.
1. Черпя течност на тънка струя. Точа вино от бъчвата. Точа вода от резервоара.
2. Черпя, вадя, тегля. Точа нефт.
3. Тегля нишка, източвам. Точа коприна.
4. Разтеглям тесто да стане на кори. Точа баница. – точа се. 1. За течност – тека, черпя се на тънка струйка.
2. За течност – провлачвам се.
3. Прен. За множество – движа се бавно, един след друг; нижа се; влача се.
4. Прен. Разпространявам се, излизам в тънка ивица. Димът се точи към небето. то̀чиш, мин. св. то̀чих и точѝх, мин. прич. то̀чил и точѝл, несв.; какво. Правя острие да стане остро за рязане; наострям. Точа нож. Точа сабя. // прил. то̀чен, то̀чена, то̀чено, мн. то̀чени. • Точа си зъбите. Разг. Каня се, очаквам с нетърпение.