Значение на щастливец
щастлѝвец
мн. щастлѝвци, м.
1. Щастлив човек.
2. Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо. Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни. Първите щастливци излязоха от изпитната зала. Беше сред щастливците, приети да следват право.