Значение на шия

шѝя
мн. шѝи, ж.
1. Тънка част на човешкото или животинското тяло, която свързва главата с трупа и позволява свобода на движение на главата; врат. Тънка шия.
2. Подобна по форма горна част на пише, стомна и др. // прил. шѝен, шѝйна, шѝйно, мн. шѝйни. Шиен прешлен. Шийни шипове.До шия. Разг. Извънредно много, до краен предел, във висока степен (обикн. за нещо негативно). Потънал до шия в дългове.Не по врат, а по шия. Разг. Без разлика, все едно. • Превивам шия. Подчинявам се. • Сядам на шията (на някого). Подчинявам грубо някого на волята си. • Увисвам на шията (на някого). 1. Натрапвам се на някого да се грижи за мен.
2. За жена – заставям някого да се ожени за мен. • Хващам за шията (някого). Потърсвам отговорност от някого за постъпките му, като не му позволявам да избегне възмездието. шѝеш, мин. св. ших, мин. прич. шил, несв.; какво.
1. С конец и игла свързвам две неща; зашивам. Шия копче. Шия на машина.
2. С помощта на игла и конец изработвам дрехи, облекло. Шия рокли. Умея да шия.
3. Бродирам. Шия карета. // същ. шѝене, ср.

📈

Любопитно:


Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.

Последното добавено описание е на терминът "гарез".