Значение на шапка

ша̀пка
мн. ша̀пки, ж.
1. Част от облеклото, с която се покрива главата. Зимна шапка. Филцова шапка. Панамена шапка.
2. Прен. Чадърче на гъба.
3. Прен. Разг. Ръководство, зависимост. Заводът е под шапката на софийска фирма. // същ. умал. ша̀пчица, мн. ша̀пчици, ж. • Вземам си шапката. Разг. Отивам си, отказвам се от нещо или от някого. • Да/ще ти падне шапката. Разг. За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено. • Клатя шапка (на някого). Разг. Угоднича, подмазвам се. • Накривявам си шапката. Разг. Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот. • Правя се на дръж ми шапката. Разг. Правя се, че не разбирам или че не чувам. • Разбъркваме си шапките. Скарваме се, спречкваме се. • Свалям шапка (на някого). Уважавам някого, признавам достойнствата му публично. • Шапка на тояга. За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.