Значение на челик

челѝк
м., само ед. Остар. Стомана. // прил. челѝчен, челѝчена, челѝчено, мн. челѝчени. мн. челѝци, (два) челѝка, м. Остар.
1. Късо дърво с четири стени, заострено в двата края, с което се играе.
2. Детска игра с това дръвце.