Значение на хубавея

хубавѐя
хубавѐеш, мин. св. хубавя̀х, мин. прич. хубавя̀л, несв.
1. Ставам все по-хубав; разхубавявам се. От ден на ден момата хубавееше.
2. Хубавея се. – хубавея се. Изглеждам хубав, красив, привличам вниманието с хубостта си. Момата се хубавееше сред невести и баби.