Значение на харман

харма̀н
мн. харма̀ни, (два) харма̀на, м.
1. Истор. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана.
2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно.
3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман.
4. Спец. За тютюн – смес от сортове, за да се получи специален аромат. // прил. харма̀нски, харма̀нска, харма̀нско, мн. харма̀нски. • Правя на харман. Разг. Стъпквам, унищожавам, разпилявам.