Значение на хайдутин

хайду̀тин
мн. хайду̀ти, м.
1. Истор. По време на турското робство – народен закрилник, който се крие в гората.
2. Остар. Разбойник, хайдук. // прил. хайду̀тски, хайду̀тска, хайду̀тско, мн. хайду̀тски. Хайдутско сборище. // прил. хайду̀шки, хайду̀шка, хайду̀шко, мн. хайду̀шки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче. // същ. хайду̀тство, ср.