Значение на славя

сла̀вя
сла̀виш, мин. св. сла̀вих и славѝх, мин. прич. сла̀вил и славѝл, несв.; кого/какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-широката известност на някого или на нещо; възхвалявам, величая, превъзнасям. Славя Бога. Славя светите братя Кирил и Методий. – славя се. Прославен съм, известен съм с нещо. Той се слави с непреклонния си характер.