Значение на саможив
саможѝв
саможѝва, саможѝво, мн. саможѝви, прил. Който по природа не обича да общува с хора. Жена му е много саможива, не ходи никъде.
саможѝв
саможѝва, саможѝво, мн. саможѝви, прил. Който по природа не обича да общува с хора. Жена му е много саможива, не ходи никъде.
Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.
Последното добавено описание е на терминът "гарез".