(Ressentiment) (френ.) Повторно преживяване на по-раншно чувство и поради това засилване на същото чувство; по специално (така е при Ницше, който обяснява християнството с р. на простолюдието): чувство на опротивяване, чувство за възмездие, за отплатанеобходимост от омаловажаване на качествата и постиженията на другите, чувство на безсилна омраза, което по-ниско стоящият в социално и духовно отношение изпитва към знатните и властимащите; най-сетне р. се пренася върху самия изпитващ го субект, така че той намразва сам себе си. Като всекидневно явление: потребността да говориш лошо за другите, да им приписваш злонамереност, като по този начин чувстваш себе си по-добър в сравнение с тях и така преодоляваш собственото чувство за малоценност. А самият социален и национален ресантиман превръща байганювщината в резервоар на леви и десни тоталитарни идеологии и практики. Така към преосмисленото понятие на Бахтин "телесна долница" прибавих и ницшевото понятие "ресантиман" (почти непреводимо, но близко до Гео-Милевото "вековна злоба на роба").

Термин, откритие на Ницше. Той въвежда това понятие за "скрита омраза", "затаено враждебно чувство", „скрита неприязън“. Качества, прилежащи на низшите хора, характерни за неудачниците и паплачта. " .... подтиснатите, ресентиментно негодуващите от съдбата си, ..."