Значение на пламтя

пламтя̀
пламтѝш, мин. св. пламтя̀х, мин. прич. пламтя̀л, несв.
1. Горя силно. Огънят в огнището буйно пламтеше.
2. Светя, блестя като запален. Очите ѝ пламтяха радостно.
3. Прен. Обзет съм от силно чувство. Пламтя от щастие.
4. Прен. За чувства – проявявам се силно, бушувам.