Значение на основа

осно̀ва
мн. осно̀ви, ж.
1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж.
2. Главна част на действие.
3. Само мн. Изходни, главни положения, принципи. Нравствени основи.
4. Спец. В математиката – страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло. Основа на пирамида.
5. Спец. В граматиката – съвкупността от представки, корен и наставки в една дума.
6. Спец. В химията – съединение на метал с хидроксилна група. Алкални основи.
7. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът. • Поставям на здрави основи (нещо). Осигурявам добри условия за развитието и осъществяването на нещо. основѐш, мин. св. основа̀х, мин. прич. основа̀л, св. – вж. основавам.