Значение на огън

о̀гън
о̀гънят, о̀гъня, мн. огньо̀ве, (два) о̀гъня, м.
1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. Огънят изпепели гората.
2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Клада/стъквам/запалвам огън. Горят буйни огньове.
3. Само ед. Стрелба. Картечен огън.
4. Разг. Само ед. Висока температура.
5. Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите му гори огън.
6.  Като междум. Команда за стрелба. Огън! // същ. умал. о̀гънче, мн. о̀гънчета, ср. • Имате ли огънче? Може ли да ми дадете кибрит/запалка, за да запаля цигара. • Вадя кестените от огъня. Извършвам опасна и рискована работа, от която полза има друг. • Влизам в огъня. Излагам се на голяма опасност. • Играя си с огъня. Върша нещо опасно, рисковано. • Между два огъня. В тежко положение. • Огън и меч. Пълно разорение, унищожение. • Прометеев огън. Непрестанен стремеж за постигане на високи цели. • Минал през огън и вода. За човек, преживял много събития и поврати. • Бенгалски огън. Пръчици с покритие от химическа смес, които при запалване горят с ярък пламък и искри. • Огън човек. Разг. Темпераментен, жив, страстен човек. • Подклаждам огъня. Разг. Поддържам нап режение, конфликт.