Значение на мътя

мъ̀тя
мъ̀тиш, мин. св. мъ̀тих и мътѝх, мин. прич. мъ̀тил и мътѝл, несв.; какво.
1. Правя да стане мътен. Мътя виното.
2. Прен. Раздвижвам, обърквам, вълнувам. Мътя умовете на хората. • Мътя водата. 1. На кого. Създавам пречки, действам във вреда на някого.
2. Създавам бъркотия, размирици. мъ̀тиш, мин. св. мъ̀тих и мътѝх, мин. прич. мъ̀тил и мътѝл, несв.
1. За птица – лежа на яйцата си, за да се измътят пиленца.
2. Прен. Разг. Кроя нещо, правя нещо, чийто край не е ясен. • Мъти се нещо. Нещо става, но не се знае какво. • Не мътя пилета (с някого). Не живея добре с някого.