Религиозна социална група, която доброволно приема задълженията да служи на Бога, да води обособен начин на живот (отказ от имущество, безбрачие, прикрепване към манастир и спазване на неговия устав). Възниква в будизма в средата на I хилядолетие пр. Хр. В православната църква - висше духовенство. Виж и орден.

мона̀шество
ср., само ед.
1. Монашески живот, подстригване.
2. Монасите като цяло.