Значение на моля

мо̀ля
мо̀лиш, мин. св. мо̀лих и молѝх, мин. прич. мо̀лил и молѝл, несв.
1. Кого, за какво. Обръщам се с молба; зова, призовавам. Моля те за помощ.
2. В речевия етикет – при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина!
3. Като част. В речевия етикет – за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине.
4. Като част. В речевия етикет – за въпрос при молба да се повтори казаното. – Моля? Не чух добре какво казахте.
5. Като част. В речевия етикет – в отговор на благодарност. Благодаря Ви. – Моля, няма защо.
6. Като част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! – моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят.
2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша.
3. Желая, надявам се, иска ми се. Моля се само да не дойдат утре. • Моля ти се/моля ви се. 1. При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела с мене!
2. При възмущение, възражение. Виж я ти, моля ти се!