Значение на меря

мѐря
мѐриш, мин. св. мѐрих и мерѝх, мин. прич. мѐрил и мерѝл несв.
1. Какво. Определям величината на нещо чрез измерване. Меря ябълки. Меря стаята.
2. Какво. Проверявам дали облекло или обувки са мой размер. Меря блуза.
3. Какво/кого. Вземам на прицел някакъв обект; целя. – меря се. 1. Меря (в 1 знач.) себе си.
2. Сравнявам себе си с друг.
3. Прицелвам се. • Меря си думите. Говоря, като обмислям това, което казвам. • Меря пътищата. Разг. Скитам без определена цел, шляя се. • Меря със същия аршин. Оценявам правилно, без да съм пристрастен.