Значение на мек

мек
мѐка, мѐко, мн. мѐки, прил.
1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух.
2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания. Мек глас. Мека светлина.
3. Който не е груб; кротък. Мек характер.
4. Който е плавен, отмерен. Меки движения.
5. Топъл, не студен. Мек средиземноморски климат.
6. Който не съдържа много варовик. Мека вода. // прил. умал. мѐкичък, мѐкичка, мѐкичко, мн. мѐкички. // същ. мекота̀, ж. // същ. мѐкост, мекостта̀, ж. • Мека Гана/Мария. Отстъпчив и мекушав човек.