Значение на майсторя

майсторя̀
майсторѝш, мин. св. майсторѝх, мин. прич. майсторѝл, несв.; какво.
1. За майстор занаятчия – правя, изработвам с майсторство (в 1 знач.). Майсторя нов стол.
2. Разг. Ирон. Трудя се усърдно, мъча се с някаква работа. Какво пак майсториш?