Значение на лющя

лю̀щя
лю̀щиш, мин. св. лю̀щих и лющѝх, мин. прич. лю̀щил и лющѝл, несв.; какво.
1. Махам люспа, кожа на плод, зеленчук. Лющя боб.
2. Обелвам горния слой на нещо на люспи. Лющя боята. Лющя си раните. Лющя си пъпките. – лющя се. Обелвам се сам или се беля лесно. Мазилката се лющи много. // същ. лю̀щене, ср.