Значение на куче

ку̀че
мн. ку̀чета, ср.
1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куче.
2. Прен. Разг. Зъл, лош човек. Той е цяло куче. Държиш се като куче. // прил. ку̀чешки, ку̀чешка, ку̀чешко, мн. ку̀чешки. Кучешки лай. Кучешка козина. • Върви му като на бясно куче тояги. Никак не му върви. • Вярно куче. Предан слуга. • На умряло куче нож вади. Проявява смелост, когато няма никаква опасност. • Свършил я като кучето на нивата. Не свършил някоя работа (добре). • Храни куче, да те лае. За неблагодарен човек. • Кучешки студ. Голям, непоносим студ. • Кучешки живот. Труден живот. • (Ходи) като глухо куче. Обикаля безцелно, шляе се.