Значение на интонация

интона̀ция
мн. интона̀ции, ж.
1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. Жизнерадостна интонация. Злобна интонация.
2. Спец. В езикознанието – ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения. Въпросителна интонация. Възходяща интонация.
3. Спец. В езикознанието – музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици. Във виетнамския език има шест вида интонация.
4. Спец. В музиката – точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.