Значение на инат

ина̀т
м., само ед. Разг.
1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини.
2. Като прил., неизм. Който е твърдоглав, безсмислено упорит. Няма да се съгласи, той е инат човек. Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае. • Правя на инат. Правя нарочно, без причина или смисъл. • Продавам инати. Проявявам инат.