Значение на друг

друг
дру̀га, дру̀го, мн. дру̀ги, прил.
1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. От другата страна на улицата.
2. Числ. Втори. Един, че друг, че трети.
3. Следващ спрямо минал или бъдещ определен момент. На другата нощ.
4. Различен от посочения; инакъв. Работата е съвсем друга. Ти си друг – не си като мене.
5. Като същ. Този, който е извън обхвата, извън обема на посочените. Другите да му мислят. • Едно-друго. Различни неща. • Без друго. Без съмнение; и без това. • Гледам с (по-) друго (други) око (очи). Отношението ми става различно. • Друга работа съм. Разг. За лица – различен съм, обикн. по-добър. • Това е друга работа. Това променя нещата, отношението ми. • Това е друг въпрос. Това е странично, няма отношение към обсъждания проблем. • Друго двайсет! Разг. Възклицание при учудване от нещо непредвидено, твърде неприятно. • Друг път. Разг. За категоричен отказ. • Един през друг. Всички заедно, безразборно. • Между другото. Вметнат израз в началото на странични по отношение на основния проблем разсъждения. • Обръщам другия край. Разг. Започвам да се отнасям строго.