Значение на диря

дѝря
мн. дѝри, ж. Следа. • В дирите съм (на нещо/на някой). Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам. • Куче влачи, диря няма. Не се търси отговорност за провинение. • Хващам/улавям дирята. Узнавам къде е ходил някой и какво е вършил. дѝриш, мин. св. дѝрих и дирѝх, мин. прич. дѝрил и дирѝл, несв. Разг. Търся. Диря спешно лекар. Какво дириш тук? • Диря си белята/боя. Правя нещо неразумно, сам си създавам неприятности. • Диря си майстора. 1. Постъпвам така, че е необходимо да ме накажат.
2. Изисквам опитна ръка, умение. Всяка работа си дири майстора. • Диря сметка. Изисквам от някого да отговаря за постъпките си.