Значение на дете

детѐ
мн. деца̀, ср.
1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството. Литература за деца.
2. Син или дъщеря по отношение на родителите; рожба. Имам две деца.
3. Прен. Душевно чист, наивен човек.
4. Само мн. Потомци; по-младо поколение. Бащи и деца.
5. Прен. Представител, носител на нещо. Дете на природата. // същ. умал. детѐнце, мн. детѐнца, ср. Хубаво детенце. • Галено дете. Човек, който се ползва с привилегии или благоразположение. • Дете в майка проплака/пропищя. Положението е много тежко, безизходно (обикн. поради жестокости). • Нямам ни дете, ни коте. 1. Бездетен съм.
2. Самотен съм. • Ставам дете. Държа се неразумно, глупаво. • Мамино детенце. Ирон. Разглезен младеж.