Значение на дебел

дебѐл
дебѐла, дебѐло, мн. дебѐли, прил.
1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер.
2. Чиито размери надвишават средните. С дебели букви. Дебели вежди.
3. Който е наслоен в голямо количество. Дебел пласт грим. Падна дебел сняг.
4. Който има тлъстини повече от нормалното. Дебела жена.
5. Който има определена дебелина. Стената е дебела 15 сантиметра.
6. Прен. За думи, изрази и др. – обиден, неприличен, груб. Дебела шега. Дебела лъжа. • Дебела глава. 1. Упорит, непреклонен човек.
2. Човек, който трудно възприема и разбира. • Дебела сянка. Място за почивка – лесна и добре платена работа без отговорности. • Дебели ми са очите. Много съм нахален, нямам чувство за срам. • Дебелия край. Строги мерки или отношение. • С дебела кожа. Нахален, безочлив, безсрамен. • Дебел глас. Плътен, нисък глас. • Работата става дебела. Ситуацията е затруднена, конфликтна; критично положение.