Значение на гърмя

гърмя̀
гърмѝш, мин. св. гърмя̀х, мин. прич. гърмя̀л, несв.
1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките.
2. Прен. Произвеждам или издавам силен звук, шум. Колелетата гърмят. Радиото гърми. Гласът му гърми в коридора. – гърми. Безл. Чува се, разнася се гръм, гръмотевица. – гърми се. Безл. Гърми. // същ. гърмѐне, ср.