Значение на гоня

го̀ня
го̀ниш, мин. св. го̀них и гонѝх, мин. прич. го̀нил и гонѝл, несв.
1. Кого/какво. Тичам, за да настигна или уловя. Кучето гони котката.
2. Кого/какво. Пъдя, прогонвам, изпъждам. Аз ги гоня от тук, те пак идват.
3. Кого. Подлагам на гонение; преследвам, притеснявам, тормозя. Гонят ги като новобранци.
4. Прен. Какво. Стремя се да постигна цел. Цял живот гоних щастието, но все не успявах да се добера до него. – гоня се. Само мн. Взаимно извършваме действието гонене (в 1 знач.). // същ. го̀нене, ср.