Значение на вървя

вървя̀
вървѝш, мин. св. вървя̀х, мин. прич. вървя̀л, несв.
1. Движа се с краката си. Не иска да върви, иска да го нося.
2. Движа се, придвижвам се, в движение съм. Колата ми не върви. Върви ли тоя часовник?
3. Отивам, отправям се. Върви да му кажеш!
4. Прен. Напредвам, развивам се. Върви ли работата? Това дете никак не върви. Търговията никак не върви.
5. Минавам, простирам се. Пътят върви все покрай реката.
6. Прен. Разг. Струвам, харча се. Как вървят прасковите? По колко върви зелето?
7. Прен. Разг. Подхождам, съчетавам се. Тия обувки не вървят с официален костюм. – върви ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им).
1. Сполучвам във всичко, имам късмет. Много ти върви днес!
2. Справям се лесно, удава ми се. Върви ли му математиката? • Карай да върви! Разг. Не обръщай внимание, остави! • Върви си! Разг. Отивай си, махай се.