Значение на време

врѐме
мн. времена̀, ср.
1. Спец. Само ед. Във философията – основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във времето и пространството.
2. Само ед. Продължителност, траене на това, което става, измервано в секунди, минути, часове и пр. Колко време ще се бавиш? Как бързо минава времето!
3. Само ед. Определен момент, промеждутък, период. Прекарах добре времето си в неделя. По време на заседанието. В това време. По това време. По всяко време. Нощно време.
4. Само ед. Удобен, подходящ, благоприятен момент. Не е време за четене. Време е да тръгваме. Май че е време да започваме. Никога не намираш време за мене.
5. Епоха, исторически период. Това са останки от времето на Второто българско царство. Размирни времена.
6. Спец. В езикознанието – глаголна категория, чрез която се определя положението на действието спрямо момента на говорене. Сегашно време. Минало свършено време. • Без време. Преждевременно. Замина си без време. • В последно време. Напоследък. В последно време зачестиха валежите. • Едно време. Разг. Преди години, някога, отдавна. Имало едно време. Ние едно време не правехме така. • На времето. Разг. Отдавна, някога, на което съм свидетел. • На първо време. Разг. В началото. Тия продукти ще ни стигнат на първо време. • Ни в туй, ни в онуй време. Разг. В неподходящ момент. • От време на време. Понякога. Идват си от време на време. • По едно време. Разг. В неопределен минал момент. По едно време чух шум. • По някое време. Разг. В неопределен бъдещ момент. Мини по някое време! • Преди време. Не много отдавна. ср., само ед. Състояние на атмосферата в определено място, в определен момент. Времето днес е хубаво. Какво е времето при вас? Времето се разваля. Времето се оправя. Тихо време. Облачно време. Студено време. Горещо време. Хладно за сезона време.