Значение на вода

вода̀
мн. водѝ, ж.
1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, която в чист химически вид представлява съединение на водород и кислород.
2. Пространство или маса от тази течност. Водите на река Дунав. Подпочвени води. Пътуваме по вода вече една седмица.
3. Напитка или разтвор с тази течност. Газирана вода. Минерална вода. Розова вода. // същ. умал. водѝца, ж. (в 3 знач.). // същ. умал. водѝчка, ж. (в 3 знач.). // прил. во̀ден, во̀дна, во̀дно, мн. во̀дни. Водни струи. Водни източници. Воден транспорт. Водна помпа. Водна чаша. • Дестилирана вода. Спец. В химията – пречистена по специален начин, чрез преваряване вода. • Минерална вода. Природна вода, естествено богата на соли и вещества, които оказват лечебно въздействие. • Водна боя. Боя за рисуване, която се разтваря с вода; акварел. • Водна топка. Спец. Състезателна игра с топка в басейн, където играчите се придвижват с плуване. • Жива вода. В митологията – чудотворна вода. • Като риба във вода. Разг. Много добре. Чувствам се като риба във вода. • Ловя риба в мътна вода. Разг. Използвам бъркотия, за да извлека полза за себе си. • Пих една студена вода. Разг. Примирих се, че съм измамен, ощетен. • Плувам в свои води. Чувствам се на мястото си. • По вода. Разг. Леко, бързо, добре. Да ти върви по вода! • Подливам вода (на някого). Разг. Постъпвам подло с някого, причинявам му пакост. • Тиха вода. Разг. Прикрит, потаен човек.