Значение на вила
вѝла
мн. вѝли, ж. Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка.
мн. вѝли, ж. В българската митология – митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.
мн. вѝли, ж. Извънградска къща сред природата за почивка. // прил. вѝлен, вѝлна, вѝлно, мн. вѝлни. Вилно място. Вилна зона.