Значение на вик

вик
викъ̀т, вика̀, мн. вѝкове, (два) вѝка, м.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява. Последният вик на модата.