Значение на вид

вид
видъ̀т, вида̀, само ед., м. Външност, видим облик, изглед. Видът ти не ми харесва. Имаш добър вид. Видът на къщата вдъхва респект. видъ̀т, вида̀, мн. вѝдове, (два) вѝда, м.
1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. – разновидност, тип спрямо общ признак. Видове обучение. Три вида градове по големина. Различни видове стоки.
2. Спец. В биологията – група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености. // прил. вѝдов, вѝдова, вѝдово, мн. вѝдови (във 2 знач.). • Вид на глагола. Спец. В езикознанието – граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект. Несвършен вид. Свършен вид.