Значение на вадя

ва̀дя
ва̀диш, мин. св. ва̀дих и вадѝх, мин. прич. ва̀дил и вадѝл, несв.; какво.
1. Измъквам, изкарвам. Започна да вади от шкафа една по една бутилките. Вадил ли си си зъб досега?
2. Остар. Разг. Снабдявам се, сдобивам се (обикн. с документ). Вадя си билет. Вадя си паспорт. Вадя си удостоверение. Вадя си медицинско. // същ. ва̀дене, ср. • Вадя душата (на някого). Разг. Измъчвам, не оставям на спокойствие. • Вадя залъка от устата (на някого). Разг. Всичко вземам от някого, не проявявам никаква милост. • Вадя очите (на някого). Разг. Преча на някого, дразня го с присъствието си. • Вадя си очите. Разг. Трудя се прекомерно върху нещо, свързано с напрегнато взиране и внимание. • Вадя си хляба. Разг. Препитавам се, издържам се. Той си вадеше хляба с търговия.