Значение на бял

бял
бя̀ла, бя̀ло, мн. бѐли, прил.
1. Който е с цвят на пресен сняг, мляко.
2. Който е светъл на цвят. Бяло лице. Бял хляб. Бяло вино. // прил. умал. бѐличък, бѐличка, бѐличко, мн. бѐлички. • Бяла книга. Книга, която съдържа официални документи на институция, обнародвани с цел да се защити определена позиция. • Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял. • Бяла смърт. Смърт от измръзване в снега. • Бяла олимпиада. Зимна олимпиада. • Бели дробове. Централен вътрешен орган на дихателната система у човека и животните. • Бели кахъри. Разг. Недостатъчно сериозни грижи, кахъри. • Виждам/видя бял свят. Разг. Раждам се, появявам се. • По бели гащи. Разг. Неподготвен. Спипах го по бели гащи. • Посред бял ден. Разг. През деня.