Значение на буча

бу̀ча
бу̀чиш, мин. св. бу̀чих и бучѝх, мин. прич. бу̀чил и бучѝл, несв.; какво.
1. Вкарвам нещо остро в земята.
2. Набождам на островръх предмет. бучѝш, мин. св. буча̀х, мин. прич. буча̀л, несв.
1. Продължително издавам силен, заглушителен шум. Реката бучи. Прахосмукачката бучи.
2. Изпълнен съм със силен шум. Улиците бучат. Главата ми бучи.

📈

Любопитно:


Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.

Последното добавено описание е на терминът "гарез".