Значение на буен
бу̀ен
бу̀йна, бу̀йно, мн. бу̀йни, прил.
1. Който се проявява с голяма сила и скорост. Буен вятър. Буен огън. Буйна растителност. Буйна коса.
2. Пълен с жизненост и енергия. Буйна младост.
3. Необуздан, неукротим, неудържим; дързък, стихиен. Буен младеж. Буйна глава. Буйна радост.