Значение на браня

бра̀ня
бра̀ниш, мин. св. бра̀них и бранѝх, мин. прич. бра̀нил и бранѝл, несв.; кого/какво (от кого/от какво). Отбранявам, защищавам; пазя, предпазвам; отстоявам. Бранят родината. Той умее да брани интересите си. – браня се. От кого/от какво. Отбранявам, защищавам сам себе си; пазя, предпазвам сам себе си. Как можеш да се браниш от клюки и разправии? С голяма тояга в ръка тя се бранеше от кучето.