Значение на блея

блѐя
блѐеш, мин. св. блях и блѐях, мин. прич. блял и блѐял, несв.
1. За овца, коза, агне – издавам треперлив глас.
2. Прен. Грубо. Гледам разсеяно, не внимавам, бездействам, зяпам. Стига си блял! Хората натрупаха пари, а ти блееш.