Значение на белея

белѐя
белѐеш, мин. св. беля̀х, мин. прич. беля̀л, несв.
1. Губя цвета си и ставам по-светъл; избелявам.
2. Ставам с бял цвят; побелявам. Косата ми започна да белее.
3. Белея се. Снегът белее на слънцето. – белея се. Изпъквам, откроявам се, забелязвам се с белия си цвят. Само зъбите му се белеят, толкова е черен.