Бей (или бег, бек) е тюркска титла, първоначално означавала водач на малка племенна група. По-късно тя започва да се отнася за владетелите на независими или васални княжества, както и за управителите на провинции в много страни от Близкия Изток. Областта, управлявана от бея се нарича бейлик.

бей
бѐят, бѐя, мн. бѐйове, м.
1. Истор. В Османската империя – титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.
2. Истор. В Османската империя – феодален владетел или едър земевладелец.
3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра. // прил. бѐйов, бѐйова, бѐйово, мн. бѐйови. Бейови ливади.